Това не е интервю, не е разказ, а една история. На един голям човек, който отново сбъдна голямата си мечта. Направи го ,защото искаше с цялото си сърце и душа. Да се качи отново на мотор и да кара...в състезание. Сергей Сергеев- Сижи ! Уговорихме се да сподели емоцията и чувствата отново там, където започна всичко.
Сергей Сергеев – Сижи :
На 27 август миналата година дойдохме с приятели да се забавляваме и да гледаме състезанията по СуперМото, тук в Кюстендил на писта „Пауталия” . След тренировките в събота си говорихме под шатрата с младите пилоти и им разказваме за наши случки и преживявания през годините . По едно време им казах, че искам да ме качат на някой мотор и да ми завържат краката към него, за да мога да пазя равновесие. Те в началото ми се смееха и не вярваха, ама аз бях много настоятелен. Иван, бащата на Виктор Нейчев свали неговия мотор от буса , дадоха ми екипа и се качих. Тъкмо да тръгна и се появи майката на Алекс Димитров , която като видя всичко започна да ни се кара, но Горчо й отвърна, че ще ме снимат само с екипа върху мотора и няма да го карам.
Пак се качих и им казах да включат на втора скорост и да ме пуснат за една обиколка. Потеглих и като ми хареса, завъртях няколко. Почуствах се силен, тръпката от преди се върна и бях... абе невероятно ( развълнува се) ... щастлив, горд. Човек , аз 22 години не бях се качвал да карам състезателен мотор, не можеш да си представиш какво изпитах. Цяла нощ не мигнах после... Велико беше, наистина.
Като се прибрах от Кюстендил се обадих на Богдан Николов и му казах да ми измисли някакъв мотор, какъвто и да е . Само да се движи. Той в началото помисли , че се шегувам, но ме познава добре и веднага се съгласи. Каза ми когато мога да дойда до гаража и да го взема. Аз му отговорих, че вече пътувам . Звъннах на Калин Керин и го помолих да дойде с мен до Плевен , за да вземем мотора. Пристигнахме и там момчетата ми дадоха един КТМ 85 кубика. Направен, готов с нови гуми, но трябваше да го преправим за мен, за да мога да превключвам скоростите горе с ръка. Запретнахме ръкави с Калин и до 3 часа сутринта беше вече идеален ( смее се ).
Отидохме веднага на Сапарева баня да го пробвам. Хареса ми много. На 30 септември на пистата в Долна Митрополия Богдан Николов ми каза, че мога да направя една обиколка веднага след откриването. Всички състезатели се бяха строили и се качих...( спира за секунди и очите се пълнят със сълзи) . Уговорката беше за една обиколка, ама аз направих три! Като минавах покрай хората чувах как ми ръкопляскат... Голям момент... Никога няма да го забравя. Никога !
През зимата бях на гости в Калин Керин и разбрах, че са купили от Мартин Чой една Хонда 650 кубика и аз на майтап им казах, че искам да я видя. Показаха ми я и Калин ме гушна и качи на мотора. Като седнах той направо ми лепна. Точно за мен все едно беше направен. Казам им, че трябва да направят нещо , за да го карам това чудо. Те ми отговориха, че го почват, а аз започнах да се интересувам и да ровя из интернет има ли състезания за хора като мен с увреждания, как се провеждат и т.н. Гледах клипове и се свързах с хора от Италия , които ми отговориха, че правят такива надпревари.
Говорих с Калин и приятели, те се амбицираха, купиха части, нов двигател, направиха го. Много съм благодарен и на Анатоли Тодоров, който ми е голям приятел и в състезателните години беше механик на мен и Богдан. Александър Иванов от Dunlop ми даде и продължава да помага с гуми, целия екип на BG POWER. Невероятни са. Толкова много хора ми подадоха ръка. И сега отново ме питат как да ми помогнат. Нямам думи да изкажа огромната си благодарност към всички тях. Преди около месец бяхме на пистата в Серес. Там направих, така да се каже тестове на мотора преди състезанието в Италия. Най –бързата ми обиколка беше 1:39 минути, което за мен е голямо постижение, но, но ще постигна и по-добра ( смее се).
Когато трябваше да тръгнем за пистата Валелунга и всички приготовления се върнах назад във времето, когато пътувахме с Богдан Николов и екипа за състезания из Европа. Не може да си представите какво чувство изпитах. Та аз отново ...( пак спира за секунди) Чудо...
Като пристигнахме там направо изтръпнах. Не можех да говоря , треперих целия. Боксовете , мотори... Минах навсякъде, а моите момчета ми викат да се спра, че нахалствам и не е много приятно да влизам навсякъде. Ама, аз не мога на едно място ( смее се). Не мога бе човек да спра, а хората там... Невероятни. Всички с уважение. Готови да ти помогнат с всичко. Приеха ни все едно сме от тяхното семейство. Незнам, незнам как да кажа.. и сега се вълнувам страшно много. Карах в клас 600 кубика. Бях забравил , че не мога да ходя и имам проблем с краката. След дългата права има завой и бях с висока скорост. По едно време си помислих, че трябва да вляза в завоя, но ако го изпусна не мога да разчитам на крака си. Няма да мога да се подпра и ще падна. Това става за един миг, за части от секундата. Но минах, слава богу. На състезанието три обиколки преди края се чу страшен шум от мотора. Викам си край, счупи се двигателя. Хванах съединителя и стискам. По едно време реших да го пусна , мотора работи ,но странно. Един шум , абе нещо стана. Притесних се, ама карам. Леко-леко. Изпревариха ме няколко човека и си викам ей го финала. Супер. Да , ама не. Гледам съдията дали ще развее карирания флаг, а той си го държи. Ех, остава още една обиколка. Давам газ, мотора продължава да не ще и правя още една обиколка. Виждам финала и пак няма флаг. Аз в притеснението не съм видял колко остава до края. Направих още една и вече финиширах. Станах пети. Което за всички нас е страхотен успех. Изключителен даже.
За какво мечтая ? Мечтая да карам още и да покажа, че мога да го правя. Аз съм единствения бивш пилот в България в такова положение, което никак не е леко. Няма да се предам. Особено като видях колегите в Италия, които също бяха с травми от състезания. Такава воля, такъв дух...дадоха ми кураж. Живи и здрави на 26 август на Муджело има нов старт , а след това на Маникур във Франция. Там за последно бях...1992 година и карахме с Богдан... Много са разходите, но благодарение на приятелите ми се надявам да участвам и пак да карам. Ето това са мечтите ми... Семейството и подкрепата, която имам от тях през всичките години също ми дава сили и енергия. Чувствам се здрав и готов за нови победи !
Много снимки и видео клипове може да намерите в личния профил на Sigi Sergei Sergeev
