Със сигурност през 1986 година една от най-използваните думи в момента „клик” не съществуваше. Цифровите фотоапарати и Go Pro не бяха измислени.  Не е нужно обаче човек да има твърд диск, за да извади информация от преди ...30 години. Нужно е да има спомени, да притежава интелект и да има специално събитие, което да го върне ...точно на 20 септември 1986 година, когато му е било първото състезание с мотоциклет , а героя в текста е бил само на  7 години. От тогава до сега той е на трасето и печели маншове и победи. Сега е за кратко в болница преди операция, но ще се върне пак в голямата игра, защото там е неговото място. Няма със сигурност човек, който се интересува от мотокрос и да не е чувал за него . Защото той се казва Мартин Тодоров...

Привет Мартине, когато в събота в Самоков ми каза ,че на 20 септември стават 30 години от първото ти състезание по мотокрос, вече знаех, че ще трябва да уважим юбилея в нашия сайт. За съжаление в неделния ден получи тежка контузия и трябваше линейка да те откара от мотополигона към болницата. Къде те намирам в момента (записът е направен около 13.20 часа) ?

-    Здравей,  в Пирогов съм. Току –що получих  резултатите от рентгена и утре влизам на операция .

Какво става с рамото ти ?

-    Не са добре нещата, имам счупена скапула на лявото рамо. Да ти кажа незнам какво е точно скапула, но в сряда ще ме оперират (б.а Чичко гугул знае точно - скапула е латинска дума, на български е лопатка. Представлява плоска кост с триъгълна форма, която свързва раменната кост и ключицата.) Имам и много натъртвания, но болката отминава. Всичко се случи във втория манш в Самоков в последната обиколка. След един от скоковете мотора ме изхвърли встрани  и стана белята. Никой не ми е виновен. Но не мога да върна времето. Сезонът за мен приключи в неделя. Жалко, но е факт. Лекарите ми казаха ,че ако всичко е наред след операцията ще имам един месец за възстановяване, а за качване на мотор поне два. Най-важно е здравето, контузиите са част от нашия спорт.

Стискам ти палци за утрешната операция да мине както трябва и да започнеш бързо възстановяване. Правим плавен преход към събитието от преди 30 години. Ти наистина ли си спомняш състезанието от 20 септември 1986 година ?

-    Спомням си, не много , но имам спомени. Бях на 7 години с 50 кубиков мотор. Състезанието беше в Мъглиж. Беше ми много интересно да карам. Всичко за мен започна оттам.Същата година направих още две-три състезания , а  от 1987 започнах да участвам във всеки кръг от Републиканския ни  шампионат.

Знам, че си карал и пистов мотор, кога беше това ?

През 1989 година участвах на писта пак с 50 кубиков мотор. Още същата година станах шампион на България. От 90-та до 1994 карах на писта с 80 кубика и пак във всяка година бях шампион. Успоредно участвах и на мотокрос, даже през 91-та станах първи в крайното класиране и на писта и на мотокрос.

 Колко пъти си ставал шампион на България ?

-    11 пъти съм бил Републикански шампион общо. И на писта и мотокрос.През 2013 станах и Източно- Европейски победител в МХ.  От ноември 1998 до същия месец на 1999 година се проведе и състезание Суперкрос на дъски, беше в зала Фестивална. Аз съм единствения шампион в тази дисциплина.

Кое състезание няма да забравиш никога и винаги ще бъде в съзнанието като по-специално ?

-    Веднага се сещам за две такива. Едното беше през 1989 или 1990, не мога да се сетя точно, но беше на писта София. Имаше дисциплина, в която караха всички победители от различните класове заедно. Аз бях с 50 кубиков мотор, а Богдан Николов караше с 250 кубика. Стартираше се според времената. Аз бях с най-малката машина и тръгвах примерно 10 секунди преди 80 кубиковите , те ,  преди следващите с 10 секунди и  така до най-мощните машини. Беше много атрактивно и интересно. Другото , което няма да забравя е през 2003 година в МХ1 на Балканско първенство в Румъния. Счупих си подбедрицата. Това ми обърна кариерата надолу за известно време, защото бях в страхотна форма и от мен се искаше само да завършва сезона, за да стана първи. Имах сериозен точков аванс пред останалите, но заради травмата приключих с участието и не можах да взема титлата

Има ли в момента при младите пилоти Мартин Тодоров? Припознаваш ли някого със себе си ?

-    Има много талантливи деца и в 65 и при 85 кубиковите. Те могат да постигнат много повече от мен, защото моите резултати са добри, но на ниво България и Балканите. Никога не съм имал такава финансова възможност , че да участвам на Европейски и Световни първенства. Не можех да си го позволя.  Едно момче като Димитър Грозданов, което кара за първа година в МХ85 има сериозно бъдеще, както и Николай Малинов , който се представя страхотно до момента.

Освен , че караш и лично съм те виждал да даваш съвети на по –младите пилоти след състезание, от няколко месеца си и коментатор на Световното по мотокрос МХ2 , което се излъчва по БНТ. Кое е по –лесно – на мотора или пред микрофона ?

-    О, със сигурност на мотора ми е по-лесно. Уча се в телевизията. Пред микрофона е трудна задача и аз не съм професионален коментатор. Моята работа е да правя така нещата, че да са по-лесно разбираеми за хората, които ни гледат.

Трима българи караха тази година в Световния шампионат МХ2. Това не се е случвало никога. Какво ти е мнението за тях ?

-    Петър Петров, Майкъл Иванов и Иван Петров се справят чудесно в жестоката конкуренция. Сега като гледах на Самоков как карат Майкъл и Иван и колко много са израснали и толкова интелигентно и умно караха, те са на друго ниво спрямо българския мотокрос. И тримата имат бъдеще и догодина дано го покажат и пред света още по – убедително.

Често в коментара на състезания от Световното се споменава едно име- Джефри Херлингс..

-    Невероятен състезател !  Има огромен талант. Това ,което направи през този сезон ще се помни дълго време. Сигурен съм , че догодина когато ще кара в MXGP ще покаже същата издръжливост и потенциал. Той е роден шампион.

Кой е най-добрият състезател по мотокрос за всички времена ?

-    Две имена ще кажа. Рики Кармайкл , който от 2007 година не се състезава, а вече има собствен отбор и е легенда. Ставал е шампион на Америка по мотокрос и суперкрос над 15 пъти. Стефън Евертс е другия. Бил е 10 пъти Световен шампион.

Накрая, искам финала на това интервю да бъде от теб. Какво искаш да кажеш ?

-    (замисля се). Яд ме е , че пропускам стартовете до края на сезона, но ще има следващ . Че ще има такъв е ясно като ...синьото небе ! Живи и здрави.

Това е Мартин Тодоров, състезател на Еър Макс Благоевград и пилот в МХ !

Записа :  Николай Илиев