Българската федерация по мотоциклетизъм започва представянето на своите състезатели от четирите дисциплини в рубриката си “Шампиони на две гуми”. Инициативата е част от предстоящата 100-годишнина на федерацията, която ще се чества през 2024 г.

Моля за вниманието ви, това е 32-годишният Пламен |Петров  - шампион на България в дисциплината “Писта”, клас  SSP 600 за 2021 г.! Пламен е роден на 17 август 1989 г. в гр. Троян. Завършва професионална гимназия по механотехника в родния си град. След това се дипломира в Техническия университет в Габрово, специалност „Машиностроителна техника и технологии“.

Венелина ИВАНОВА

-       Здравейте, откога се състезавате?

-       През 2010 г. започнах да карам на писта и следващата година се явих на първото ми състезание.

-       Кога за пръв път се качихте на мотор?

-       Първите ми карания на мотор са от 3-и клас, бях 10-годишен, имах „Балкан-че“. Няколко години по-късно си купих първия пистов мотор, който беше 125 сс, тогава бях 17-годишен. После си купих по-мощен – 600 сс и така до 2010 г., когато Красимир Михайлов ме запали – той е бивш състезател, който ме заведе на писта и е мой най-добър приятел. И до ден днешен не съм спирал да карам.

-       Имал ли сте критичен момент в миналото, при който сте мислел да се откажете?

-       Не, не съм имал такива моменти, имал съм тежки падания като всеки един състезател. За щастие нищо не съм си чупил. Но никога не съм мислил да се отказвам. Единствената причина, която ме е спъвала през годините, е била финансовата  част като при всеки един от нас, но не съм се предавал.

-       Как се разви спортната ви кариера?

-       Първоначално се състезавах във „Формула 600“, там през 2014 г. станах шампион. И оттогава карам в бързия клас „Супер спорт 600“. Имам 2 вицешампионски титли, едно трето място като крайно класиране и тази година станах шампион (бел.ред. – 2021 г.)

-       Имате ли амбиции да се състезавате зад граница?

-       Амбициите все повече ги губя, защото ставам на 33 години тази година. Не че това е преклонна възраст за този спорт, но амбициите ми спират заради финансовата част. Желание имам, но средства трябват.

-       Кое е най-престижното състезание през вашата призма, което сте печелил? Кога сте се чувствал най-горд от себе си?

-       Първата ми нескрита гордост изпитах през 2014 г., когато победих  Красимир Михайлов! Той ме заведе на пистата, освен, че е мой приятел, той караше в моя клас и беше мой конкурент!  Тогава, когато в отделните състезания го побеждавах, това бяха най-запомнящите ми победи. Разберете ме правилно, радостта идва от факта, че ученикът побеждава учителя си, защото го задминах, защото той заложи на мен, защото той инвестира себе си в мен и за това негово доверие към мен, което аз оправдах, аз бях горд със себе си!

-       Той до вас ли е и до днес?

-       Той ми е треньор, помощник, приятел и подкрепа. Той вече не се състезава и е неотлъчно до мен! Красимир е единственият, който през годините не се отказа да ми помага!

-       Какви качества трябва да възпита в себе си всеки шампион?

-       Най-важното е шампионът никога да не се отказва, дори когато чувства, че не е подготвен или че психически е нестабилен, важното е да не се отказва! Важно е също така на всяко едно състезание да бъде мотивиран безрезервно! И трето - шампионът трябва много силно да вярва в себе си!

-       Какво очаквате от сезон 2022 г.?

-       Ще започна сезон 2022 г. без някакви особени амбиции, най-вече искам да се забавлявам! Искам да постигам нещата, които са в моите възможности, но не на всяка цена! Това не значи, че моята шампионска титла е била на всяка цена, но доста усилия положих за нея. Затова амбицията ми за 2022 г. е най-вече да се забавлявам!

-       Как съпругата ви приема мотоциклетния спорт?

-       Тя се казва Цветелина Наумова и е силна опора в моя живот. Приемаше спорта много добре до момента, в който не видя едно от тежките ми падания.

-       Какво се случи?

-       В едно от последните състезания миналата година заради студения асфалт се подхлъзнах и хвръкнах във въздуха около 2 метра и си паднах на кръста. Доста неприятно падане.

-       Какви бяха последствията от това падане?

-       Имах доста синини и натъртвания по тялото, като болката от тях си я носех месеци наред. И като всяка една жена, моята съпруга, а тя вече е и майка,  приема мотоциклетизма със страх.

-       Синът ви качвал ли се е вече на мотор?

-       Синът ми през лятото ще навърши 5 години и вече съм го качвал. Искам да кара мотори до толкова, до колкото да не го е страх. Защото когато един човек го е страх, това е много по-опасно от всичко друго. Нямам бащински амбиции да правя детето състезател, искам просто да се забавлява, ако моторите му доставят удоволствие.

-       Вие имате ли някой родственик в семейството ви, който преди вас се е състезавал с мотори?

-       Не, аз дори нямам роднина, който просто да е притежавал мотор (бел.ред. – смее се).

-       Троян е град на трима шампиони в мотоциклетизма - Майкъл Иванов, Красимир Михайлов и вие. Гордеят ли се съгражданите ви с вас?

-       Мисля, че се гордеят, но  през последните години всички хора живеят обременени заради пандемията, а ето сега и войната допълнително ги стресира. Медиите пишат за нас в Троянския вестник, радват ни се хората, поздравяват ни при всяка победа.

-       Как протича зимната ви подготовка?

-       Аз имам ендуро мотор и не съм спирал да карам в гората, защото през зимата нямаше сняг, чак сега падна. В същото време спортувам фитнес и бягане.

-       Какво пожелание ще отправите към БФМ, която след две години празнува своя 100-годишен юбилей?

-       Пожелавам на БФМ да изгради свое собствено съоръжение, на което да се изявяват не само българските състезатели, а и световни! По този начин ще се вдигне рейтинга на мотоциклетния спорт в България! Също така пожелавам на БФМ да продължи в същия дух, който новото ръководство предприе, за да станат рекламите за спонсорите по-разпознаваеми и желани, тоест да има повече фирми и хора, които искат да подкрепят федерацията, състезателите и спорта. Една нова писта би била достъпен шанс за младите хора да пробват уменията си в лицензираните състезания. Защото много хора с малко финанси купуват мотор и отиват да карат по пътищата и може повече да нямат шанс да повторят. Ако има писта, всеки желаещ ще има възможност да се качи на пистата и така ще се постигне една превенция и безопасност по пътищата на България. Всеки, който си е купил пистов или кросов мотор, иска да го пробва. Със своя писта БФМ ще дава тази шанс на хората да пробват своите машини не на пътя, а на пистата.

-       Случвало ли ви се е някой непознат моторист да се състезава с вас на пътя, без да знае, че сте шампион?

-       - В детските години с Красимир Михайлов след като понатрупахме малко опит на пистата, при една разходка до близкия ни град Ловеч си направихме състезание и видяхме, че това е доста опасно. Не сме имали опасна ситуация, а само половинчата ситуация, но тогава единодушно решихме, че това ни е последното каране на пътя. И оттогава не съм преминавал  с мотора дори до някое местно кафе. От състезанията натрупваш опит, който ако го приложиш на пътя, е много опасен и може да се си сред живите. Моторът се движи много бързо, а колите се движат с доста по-бавна скорост и затова съветвам всеки един, който иска да кара пистов мотор, да го прави или много внимателно на пътя или на писта.

-       Как Красимир успява да ви мотивира преди състезание?

-       Неговата мотивация се изразява най-вече в това, че той вярва в мен! Той е мой механик, и мой помощник! Краси не ме нахъсва, но е винаги до мен и  не се отказва от това, което правя. Това означава, че вярва в мен! Подкрепата му е достатъчен мотив! Ние се забавляваме, защото моите успехи са и негови!

-       Прави ми впечатление, че мотоциклетната общност e съхранила много човешки ценности, които не са на особена почит в XXI век –  чувство за съпричастност, взаимност и принадлежност, чистосърдечност, респект към по-добрия и нескрито благородство. Дали защото спортът е много рисков, изкарва наяве най-благородните човешки черти?

-       Моите двама най-големи конкуренти, те са по-възрастни от мен, са Александър Георгиев от гр. Левски - шампион в „Супер мото“ и Милен Георгиев, който също стана шампион и сега кара в „Супер байк“. Аз изпитвам огромен респект и уважение към двамата и никога не съм гледал на тях като на заплаха. И до ден днешен сме големи приятели, въпреки, че сме конкуренти на пистата.

-       А как приемате новите състезатели във вашата общност?

-       Да ви кажа истината за приятелите и състезателите от пистовия спорт, а тя е, че няма нови кадри, нови таланти, за да появят новите ни приятели (бел.ред. – смее се). Ние сме едно семейство, защото от 10 години се състезаваме едни и същи хора и неминуемо на всяко едно състезание си разказваме житейските истории. С времето сме станали много близки, една фамилия сякаш сме и затова ви се струва, че сме специална общност, в която има уважение един към друг. Всичко състезатели, дори и основните конкуренти, сме си помагали за едно или друго. И после в живота пак сме приятели – един се занимава с едно, друг с друго, чуваме се и си помагаме.

-       Вие как си изкарвате прехраната?

-       Занимавам се с търговия на горива.

-       Как се отрази войната на този бизнес?

-       Много зле, цените скачат всеки божи ден. Но тази война според мен съсипва населението на всяка една държава. Хората бяха вече доста уморени от пандемията, но сега войната съвсем ги смаза. Човешкият егоизъм, жаждата за власт и пари доведоха населението на много държави до страдание. Аз лично уважавам всяко мнение в защита на Путин или Украйна, всеки има право на своите симпатии. Аз съм против обаче, че и двете нации – руската и украинката, а и не само те, страдат и плащат с човешки животи.

-       Защо българското население се раздели толкова жестоко за пореден път в лют спор за вината за войната?

-       Според мен повечето българи нямат мнение, нямат информация, не познават конфликта в Украйна, който е дългогодишен. Българите просто чуват от близък някакво мнение и започват да го подкрепят. Повечето хора дори не знаят защо се случи тази война, защо Путин се реши на атака в украинска земя, защо украинците скочиха с оръжие в ръка да се бранят.

-       Според вас ще приключи ли скоро тази война?

-       Силно се надявам съвсем скоро да приключи, но развитието на конфликта не ми дава никакви надежди за това. Знаете, че се занимавам с горива и повишаването на цените заради войната ще доведе до катастрофални последствия във всяка една сфера, не само в моя бизнес. Но не виждам надежда за скорошен край на войната.

-       Прогнозата е българите за пореден път да се готвим за драконовско обедняване в резултат на неконтролируемото поскъпване на всички стоки и услуги…

-       - Много лошо, защото ние сме най-бедният народ в Европа и повече няма накъде да обедняваме. Българинът е крайно беден от толкова много предходни кризи. Следващото обедняване ще е фатално, ще е има геноциден ефект!

-       Благодаря ви за отделеното време и ви пожелавам успешен и безавариен състезателен сезон и много забавления!

-       Благодаря много! Точно такова пожелание ми трябва!