Българската федерация по мотоциклетизъм започва представянето на своите състезатели от четирите дисциплини в рубриката си “Шампиони на две гуми”. Инициативата е част от предстоящата 100-годишнина на федерацията, която ще се чества през 2024 г.

Моля за вниманието ви, това е 47-годишният Асан Имамов -  шампион на България в дисциплината „BG-X Enduro“, клас „Senior“ за 2021 г.! Асан  е роден на 13.10.1974 г.  в гр. Гоце Делчев. Завършил е ЮЗУ в Благоевград, специалност „Стопанско управление“, по професия - икономист. Женен, със син на 8 г.

Венелина ИВАНОВА

-       Здравейте, синът ви е на 8 г., качвал ли сте го вече на мотор?

-       Возил съм го веднъж, но той нещо се изплаши и смятам да изчакам момента, в който той сам ще прояви интерес. Затова все още не съм му давал да кара. Но по принцип ще се радвам, ако му хареса този спорт и реши да се занимава с него, но с времето ще стане ясно дали проявява афинитет към мотоциклетния спорт.

-       Вие кога за пръв път се качихте на мотор?

-       Като малък като всички деца през 80-те години  на XX  век съм се возил на руските соц возила. Имах малък опит с моторите, но основно съм се  занимавал с футбол. Играех аматьорски в така наречената „Пиринска бундеслига“, но една контузия през 2007 г. ме извади за постоянно от футбола. През 2014 г., когато бях на 40 г., попаднах случайно на една публикация в офроуд форума, която силно ме впечатли. В нея се разказваше за две български момчета, които с мотори са стигнали от България до Кейп Таун, Южна Африка. Разстоянието по между им е близо 15 000 км и те са го преодолели за около 2 месеца. И понеже имам склонност да прекарвам време в планината и да ходя в гората, обичам много природата, ми хрумна, че с мотор бих могъл много бързо и лесно да стигна до различни девствени извън туристическите дестинации места.

-       Моторът е най-бързият, най-скъпият…

-       И най-лесният начин да стигнеш там, където нямаш работа (бел.ред.- смее се).

-        И рисков…

-       В ендуро-то за разлика от пистовите и кросовите състезания, скоростта е много по-ниска. При изброените по-горе дисциплини скоростта е най-рисковият показател, който определя степента на травмите. Ние караме сравнително по-бавно, но…

-       Но препятствията, които преодолявате, са потресаващи и безпощадно трудни,  трасетата са дълги…

-       Затова при нас водеща е издръжливостта. Дисциплината произлиза от английската дума endurance, което в превод означава издръжливост. Състезанията ни са двудневни. Единият ден караме с навигация в гората, където демонстрираме умения като ориентация и издръжливост. Понякога се случва 3-4 часа да караме в планината, без да спираме. Трасета понякога са 60 км, друг пък  80 км, а веднъж, в Банско трасето беше 100 км. Трасето в ендуро-то зависи от трака, който организаторът е избрал. Ако то е по-трудно, с наситен интензитет на препятствия, трасето е по-късо. Ако тракът е по-скоростен и по-лесен на препятствия, то трасето е по-дълго.

-       На 40 г. си купихте първия мотор. Кога се явихте на първото си състезание?

-       Първият ми мотор беше брутален - кросов и абсолютно неподходящ за ендуро, но с него започнах да ходя с приятели в планината и  да пробвам какво мога и да се уча да карам в гората. Но в един момент идва желанието да превключиш от разходките с приятели  и да се явиш на състезание, за да изпробваш на професионален терен какви умения си добил. И така през 2015-2016 г. започнах да се явявам с епизодични участия по състезания, но не съм участвал в цялостен шампионат. Докато през 2020 г. , когато навърших възрастта  - 45 г. , за клас „Сениор“ , още на първия кръг, който стартира по-късно от обичайното заради пандемията през юли, завърших първи. Изненадата ми беше голяма и да си кажа честно, неочаквана за мен. И тогава започнах по-сериозно да гледам на хобито си и участвах в състезанията цяла година. Водих до последното състезание, но получих наказание в последната надпревара.  Затова в генералното класиране за 2020 г. през първия ми цялостен сезон завърших трети.

-       Активният състезателен сезон вероятно ви е подготвил доста добре за шампионската ви последваща 2021 година…

-       Да, натупаният опит ми беше от полза. Но миналата година в самото начало се подготвих добре за сезона и шампионският резултат не закъсня.

-       Кое е състезанието, което ви накара да изпитате истинска гордост от себе си, че сте пръв?

-       Най-топъл спомен пазя и до днес, не когато станах шампион, а когато нашият „Ендуро клуб Корница“ организира първото състезание в Корница като част от националния шампион. И когато пред родна публика, пред приятели, пред роднини,  успях да завърша първи и през двата състезателни дни. Тогава изпитах нескрита истинска радост!

-       Какви са очакванията ви за сезон 2022?

-       Най-важно е да мине безаварийно и без контузии, без отлагания. Надявам се да затвърдя доброто си участие и тази година, но в крайна сметка ние не сме професионални състезатели, които на всяка цена трябва да победят. Важното е да изпитваме удоволствие от това, че участваме, че се състезаваме и да се наслаждаваме на тръпката, която ни носи този шампионат!

-       Като споменахте травми, имате ли някакви сериозни травми до момента?

-       През миналата година на едно от състезанията в Горна Малина имах сериозно падане по средата на трасето, около 50-ия км, но успях да се мобилизирам, имах натрупана достатъчна преднина, продължих и се класирах първи.

-       Какво се случи на 50-ия км?

-       Когато караш в гората, на напълно непознат терен, имаш маркери на различни места, за да се ориентираш, но основното ти средство за ориентир е джи пи ес навигацията. През цялото време едновременно следиш маркерите, трасето и препятствията по него, навигацията и само миг невнимание или малко по-висока скорост в неправилния момент, и падаш.  Това се случи с мен (бел.ред.- смее се). За щастие нямах нищо счупено, стегнах се и продължих до финала. Дори се мобилизирах и успях да издържа и през втория състезателен ден.

-       А на следващото състезание?

-       Добрата новина е, че имаше пауза от 1 месец между това състезание и следващото, за да се възстановя малко. Явих се, макар и неподготвен, но завърших втори и това ми помогна много много за финалното класиране, защото на последното състезание имах технически проблем с машината и отпаднах, но успях в крайното класиране да съм първи.

-       Съпругата ви Светла как гледа на вашия адреналинов спорт?

-       Съпругата ми общо взето се притеснява за мен, но мисля, че ме разбира, защото самата тя е спортна натура.

-        Тя има ли някакви предубеждения и настоява ли да държи сина ви далеч от моторите?

-       Да, защото смята, че той е малък и спортът е много рисков, но аз работя по въпроса ( бел. ред. – смее се).

-       Напълно я подкрепям. Всеки спортист, с когото говоря, ми разказва за ужасяващите си травми. Респект към всички вас за куража, смелостта и жертвоготовността към този изключително атрактивен, но и рисков спорт.

-       Ако се подадеш на емоцията, на адреналина и караш безразсъдно, във всеки моторен спорт винаги можеш да получиш контузия. Но пък аз изповядвам философията, че младите като сина ми трябва да бъдат откъснати от домашния комфорт пред телевизора и лаптопа и трябва да ги вкараме в т.нар. outdoor activities. Било то с колело, с кайт, с хоувърборд, децата трябва да са активни. И още по-добре би било да ги вкараме в планината да спортуват. Гората ще промени мирогледа им към живота, към околната среда, ще заздрави психиката им. Общуването с природата е едно от условията младите да се превърнат в качествени хора и е редно да практикуват спорт на открито.

-       Прав сте, животът на децата се случва пред един компютърен екран, през него провеждат учебните им часове, ,в него си пишат домашните, дори бележникът им вече е дигитален, срещите с приятелите им също са онлайн. Децата на XXI век са заключени в едно екранче.

-       Едно време нямаше никакви възможности за спорт, всички ритахме топки, поне в провинцията беше така. Сега децата имат възможност да избират – клубове с различни спортове, танци, бойни изкуства, плуване. Наша работа е да ги стимулираме да се занимават колкото се може повече със спорт и да ги подтикваме да обичат природата.

-       Как мина зимната ви подготовка?

-       В свободното си време тренирам с мотора в планината, за да не загубя усещането за контакт и единство с него. Поетапно, бавно, но всеки път се опитвам все по-трудни и сложни елементи да преминавам. През седмицата, ако времето позволява, се качвам в планината с колело, практикувам планинско изкачване, правя го най-вече за да поддържам  физиката си.

-       Работите в общината в Гоце Делчев, придвижвате ли се до работното си място всеки делник с мотор?

-       Не, не карам, не изпитвам удоволствие да карам мотора по асфалтови пътища. А и с тази война по пътищата.

-       Но Гоце Делчев е толкова спокойно, уютно и кокетно градче, в него няма трафик като в големите градове…

-       Но все пак предпочитам да се придвижвам с кола, защото има още много да се желае, за да се подобри културата ни на каране по пътя. Предпочитам пеша, с колело в парка, или в планината дори, но асфалтът не е сигурно място.

-       До момента всички шампиони, с които съм говорила, никой от тях не крака на пътя.

-       Защото когато усвоиш умения за състезателен режим, осъзнаваш, че пътят е опасен – можеш да отнемеш живот или сам да навредиш на себе си и да очерниш човешки съдби. Затова, ако искаш да се състезаваш, има специални за това места.

-       Как се става шампион? Какви качества трябва да има човек, за да стане шампион?

-       Трудно ми е да кажа. Аз много пъти съм си задавал въпроса, какво щеше да стане от мен, ако се бях качил на мотора на 20 г. или пък още по-рано. Не знам, за да станеш шампион, при всички случаи трябва да вярваш в себе си и да не се отказваш, да си поставяш цел, да планираш тази цел стъпка по стъпка, да си последователен. |В никакъв случай не трябва да  гониш някакъв нереалистичен максимум и да не осъзнаваш, че възможностите ти не го позволяват. За шампиона постоянството също е много важно, въпреки че аз много късно почнах.

-       Напротив. Никога не е късно, вероятно има хора, които от 20 г. се състезават и никога не са успели да станат първи като вас.

-       Всъщност да, права сте, никога не е късно да започнеш нещо и никога не е късно да постигнеш нещо!

-       Да, вашият личен пример и много показателен и мотивиращ!

-       Благодаря!

-       След 2 години БФМ става на 100 г. Какво ще й пожелаете по случай вековния юбилей?

-       Първо аз съм много обнадежден и доволен от новото ръководство на БФМ! Това не значи, че предходното ръководство не са правили каквото трябва, напротив, сигурен съм, че са полагали усилия. Но последните години забелязвам, че има много добър синхрон между БФМ и ендуро шампионата, който вече се провежда под шапката на федерацията. Всяка година се подобряват състезанията от гледна точка на организация и  медийно отразяване. Ние - „Ендуро клуб Корница“ сме организатор на състезание и помощта, която ни оказаха от БФМ, е неоценима! Организацията изисква много време, много средства - търсене на спонсори, подбиране и маркиране на трасета, изучаването им дали са подходящи за правилния клас, съдийство, кетеринг,  това е толкова стройна и трудоемка организация, която изисква сплотеност на членовете на клуба и много труд, защото сам човек нищо не може да направи.

-       Как се стигна до това клуб „Ендуро Корница“, на който вие сте председател, да стане и организатор на ендуро състезания?

-       Имахме трагичен случай, загубихме приятел от нашата група в планината.

-       Съжалявам…

-       На негово място можеше да е всеки един от нас. Качихме се в планината, беше един страхотен слънчев ден, но изведнъж попаднахме под гръмотевици. Изневиделица се появиха облаци, завяла дъждец и паднаха гръмотевици. Едно момче от нашите го удари мълния и почина на място. Направихме първите аматьорски състезания с благотворителна цел и събраните средства ги дарявахме на съпругата и дъщеричката на нашия приятел. Получихме доста добри отзиви от любителските и така дойде поканата от БФМ да организираме професионални надпревари.

-       От името на ръководството на БФМ ви благодаря за професионалното отговорно и безупречно провеждане на организираните от „Ендуро клуб Корница“ състезания.

-       И ние благодарим на федерацията за помощта и оказаното ни доверие и пожелаваме на ръководителите й все така да продължават по пътя, по който са поели, да подпомагат популяризирането на спорта, привличането на спонсори на ниво федерация. Ако има възможност да подпомагат организаторите на състезания с финансиране в инфраструктура, имам предвид пистови, мотокрос и ендуро трасета. Нека също така да продължават да ни бъдат опора с организационната логистична  работа, защото без БФМ не бихме могли да се справим. Пожелавам, колкото могат на национално ниво да популяризират спорта, защото ние сме малко държава, но с таланти! И ако има условия за младите, ще имаме много шампиони! Защото ние, българите, сме талантлив народ и просто трябват условия за разгръщането на българските таланти, особено в областта на мотоциклетния спорт!

-      

-