В началото на мотоциклетния сезон 2022 като превенция в борбата срещу безпощадната война, която се води по пътищата на страната, БФМ покани на разговор шефа на КАТ – София – ком. Течно Тенев (Втора част на интервюто)

Венелина ИВАНОВА

-       Ком. Тенев, вие сте запален моторист. Кога за пръв път се качихте на мотор?

-       Дълги години карам мотор. Качих се в младежките ученически години, баща ми имаше едно „Балкан“-че с ръчни скорости и с братовчед ми, който имаше по-голям руски мотор от баща си – „Кувровец“, карахме по селските пътища. Даже един път, признавам си, ни бяха подгонили едни старшини на КАТ, и бягахме по кърищата, много се бяхме стреснали. На 18 г., когато завърших училище, влязох в предказармената школа за шофьори, изкарах  М, а после и С категория.  Имам като наследство от дядо ми мотоциклет, 150 сс в, произведен през 1962 г – далечната годината, в която съм се родил. Завещан ми е от него и го пазя и поддържам като семейна реликва. Аз съм може би единственият началник на "Пътна полиция" в цяла България, който притежава абсолютно всички категории за управление на моторни превозни средства - мотопеди, мотоциклети, леки коли, товарни автомобили, влекачи, автобуси, тролейбуси и товарни автомобили с ремаркета.

-       Какъв мотор карате в момента?

-       БМВ К 75, но за съжаление в последните години от работа не ми остава време за мотоциклетното ми хоби.

-       Ходил ли сте на състезания?

-       Да, още като старшина в КАТ – Димитровград, ходил съм на състезанията по линия на „Пътна полиция“. Класирал съм се на трето, на четвърто място,  не съм пропускал през годините нито едно мотоциклетно състезание.

-       Тези купи в кабинета ви ваши ли са?

-       Колекцията от купи е на колеги, които са се класирали в тези състезания, някои момчета дори са били национални първенци в „Пътен полицай на годината“. Единият от тях заслужено няколко пъти спечели този приз, той е нашата гордост, и вече е началник-сектор в националната полиция в „Информация и анализ на пътно-транспортната обстановка“!

-       Кажете името на този колега…

-       Главен инспектор Лъчезар Близнаков.

-       Всеки моторист си има поне по едно безславно падане от мотор, с което не се гордее. Какво е вашето срамно падане?

-       И аз си имам своето срамно падане, но нямаше свидетели (бел.ред. - смее се). През 1996 г. бях инспектор „Пътен контрол“ в КАТ – Хасково и трябваше да придружавам делегация до една винарна в община Стамболово, карах полицейски мотоциклет МЗ 250 сс, оборудван с лампи и сирени. Спрях на пътя да чакам депутатите и реших да направя обратен завой, но излязох от асфалта, забих се в пръста, подхлъзнах се и паднах. Станах, изтупах се, видях, че леко съм изкривил стъпенката, огледах се, но никой не ме видя, изправих мотора, ни лук ял, ни лук мирисал, и продължих да чакам делегацията. Иначе като малък на 10-13 г. съм падал с балканчето, обелвал съм колена и ръце, но ако не паднеш, няма как да се научиш. Слава богу не съм имал по-сериозни падания и травми.

-       Какво се крие зад професията „пътен полицай", което ние, обикновените хора, не знаем за нея?

-       Когато чужденецът влезе в България, първо преминава през митниците и вижда митничар. Следващият служител, който вижда, е пътният полицай. Уважавам колегите от „Криминална полиция“ и тяхната работа, но те са цивилни, а ние сме униформената полиция на страната. „Пътната полиция“ е елитът на униформената полиция, аз гарантирам за това. Нашите колеги спират всички на пътя – спират пенсионера, спират професора, спират доктора, спират депутата, спират министъра на пътя.

-       Спират и шефа на КАТ…

-       Спират и него ( бел.ред.- смее се). Катаджиите спират различни хора с различни манталитети. Понеже 32 г. съм в тази сфера, виждам кои момчета имат желание да работят и как се научават да общуват, да посрещат и да изпращат шофьорите на пътя. Хубаво е, че през последните години има много малко случаи, в които хората се оплакват от грубо отношение от служители на КАТ. Има млади хора, които обичат професията и са сигурни, че искат да я работят. Отдадени са на мисията си да помагат на обществото. Наскоро ръководството на МВР ни разреши да подновим група, която се занимаваше с превенция и обикаляше училища и детски градини. На година нашите млади колеги посещаваха над 120 училища и детски градини, обучаваха децата на правила за безопасност на пътя. Директорите постоянно ни изпращат покани и писма да им гостуваме пак, защото този тип превенция е от основно значение за намаляване на произшествията на пътя с подрастващите.

-       Освен че служителите на КАТ, както казвате вие са най-елитната част на МВР, те често пъти са изложени и на рискови ситуации на пътя…

-       Да, често сме подлагани на стресови ситуации, особено зимно време, когато всички са по домовете си, ние регулираме движението при лоши метрологични условия. Когато падне обилен снеговалеж „Пътната полиция“ е на пътя да помага на снегопочистващата техника. Аз лично съм имал десетки случаи на стрес от моята практика. Помня как през 2002 г. на територията  на Хасковска област дойде много силен циклон, имаше навявания над 4 метра на пътя Хасково – Минералните бани и ми се наложи да се кача на един голям снегорин, за да спасяваме затрупаните  хората, да отриваме таваните и да ги вадим през прозорците на колите им. Много пъти сме спасявали човешки животи. Веднъж, на едно тежко ПТП в центъра на Хасково,  момиче си беше глътнало езика при катастрофата. Аз и моят колега й спасихме живота. Изкарах пълнителя от пистолета си, с него успях да й отворя устата, бръкнах, изкарах езика й и я спасихме от задушаване. Фрапиращите случаи на среща със смъртта са много от практиката на всеки един от нас. Заплахите, че ще ни уволняват, също са част от професията - някой, който не е съгласен с наказанието си на пътя, понякога плаши с уволнение.

-       Случвало ли ви се, когато ви спират колеги на пътя, да не разпознаят, че сте техен шеф? Имате ли куриозни истории с катаджии на пътя?

-       Имам такъв пресен случай от преди няколко дни. Прибирах се от Димитровград в неделя късно вечерта. Спрях на един светофар до Семинарията, видях голям полицейски автомобил „Форд транзит“, десният фар му светеше, левият не. Светофарът светна зелено, аз дадох десен мигач и потеглих, те обаче видяха хасковска регистрация и тръгнаха след мен, пуснаха лампите и ме спряха. Аз цивилен, колегата с униформа, но леко брадясал, не е от „Пътна полиция“, от друга служба, но няма да кажа коя е.

-       От „Охранителна полиция“, предполагам, те все още си позволяват да са по-неглиже, въпреки че от реформите за етиката на полицая на покойния вече министър на МВР Георги Петканов, минаха вече 20 г…

-       Да, познахте, оттам бяха. Поискаха ми документите за проверка, аз казах: „Колега, няма лошо, но е хубаво първо да се представите кой сте! Вие ме спирате, но моята кола е изрядна, а вашата отзад е с един несветещ фар. Представих им се и после продължих: „Колеги, униформеният полицай, без значение дали е катаджия или от „Охранителна полиция“, е еталонът на полицията и трябва да бъде стегнат, избръснат, изгладен, с униформа, с шапка, и с изрядна кола. Като видя някой полицай брадясал, бяс ме хваща, честно да си кажа. Аз на моите полицаи на всеки 3 години им сменям жилетките, защото не може да е със стара и скъсана жилетка на пътя пред хората. Наскоро получихме отново жилетки от тила, за да се отличаваме на пътя. Удоволствие ми прави да видя мои служителки, облечени с жилетки на гишета или момчетата от техническия пункт с жилетки.

-       Със съпругата ви Златка Тенева сте построили в Димитровградско голям 15-метров кръст. Старо българско поверие гласи, че достойният българин трябва или чешма да иззида, или кръст да вдигне, или параклис да построи. Как се роди идеята за него?

-       Съпругата ми е кмет на с. Крум в община Димитровград и от дума на дума ни дойде идеята в най-високото място на селото, на което се усеща една положителна енергия, да постоим кръст, защото в нашия край няма голям кръст, а всички сме вярващи християни. Хванахме се с приятели, изляхме бетонните основи и в рамките на 2-3 месеца успяхме го изградим. Осветихме го от 5-ия метър нагоре със специално лед осветление. През нощта, когато погледнете кръста, имате усещането, че кръстът виси във въздуха като божествено проявление в черното небе. Лично пловдивският митрополит дойде да освети кръста, събраха се много хора на церемонията. Същият ден времето беше лошо, но над кръста се отвори една голяма дупка с ясно небе, аз дори имам видео от момента, наоколо навсякъде валеше, но над кръста не. След като го осветихме и си тръгнахме, 30 минути по-късно заваля дъжда и над кръста. И до днес, когато навсякъде в региона валят градушки, над село Крум или вали малко или заобикаля селото и посевите ни се спасяват. Асфалтирахме и пътя до кръста, изградихме голяма беседка за около 20 души, защото природата там е много красива, уникална, божествена. Тировете, които идват от Турция, остават да пренощуват на паркинг на 300 метра под кръста и той нощно време им свети отгоре. И църквата в селото, която беше много рухнала, с помощта на агенцията по вероизповедания, я реставрирахме. Дадоха ни и средства от Министерски съвет, камбанария направихме към църквата с три камбани, сложихме им електрически механизъм, който сутрин и вечер чрез компютър активира камбанния звън, облагородихме  мястото около църквата.

-       Респект за свършеното от вас. Важно е всеки от нас да оставя по нещо значимо след себе си. Какво още в човешки план ви се иска да направите?

-       Знаете ли, аз като се прибера за събота и неделя, свалям си комисарските униформи, качвам се на един трактор и започвам да кося селото. Гробищата оправям, канавките изчиствам, кося тревните площи. Знаете ли, че такива неща, обикновени добрини си мечтая да правя, защото ме карат да се чувствам добре, щастлив и полезен, защото не мога да търпя обрасли улици и канавки. И добрият пример е заразен – около нас вече 7 села изградиха и те 7 кръста на територията на Димитровградска и Хасковска община. Прокламирането на християнството е похвално. За това мечтая, добрият пример в България да е заразен.

-       Вярващ ли сте?

-       Да, всяка година, когато донесат великденския огън от Йерусалим, отивам с колата до летището, вземам от огъня и го караме в нашата църква в селото. Ако всеки от нас даде по малка част от себе си, българските села ще се възродят и ще върнат стария си облик и живот. Много ме дразни, като видя в началото на някое село как бордюрът е с обрасла до кръста трева. Аз нашето село го кося със собствен трактор, със собствена косачка, сам зареждам горивото, не искам от никого пари. И всяка година поне по 10 пъти го кося. Имам три лъча и си ги изчиствам. Правя го, защото ми е кеф да ни е уютно и чисто. Да ви кажа, преди няколко седмици имаше обилен снеговалеж в нашия край, имам гребло на трактора, тръгнах за селото в 2,30 ч, в 4 ч. пристигнах, до 6,30 ч бях изчистил снега в селцето и в 8,30 часа бях тук в КАТ в кабинета, готов за работа. Не се прокламирам, на никого не съм казал, но в 8,30 часа, когато хората отиват да си купят хляб, улиците в с. Крум им бяха чисти. И ми е кеф, че го правя! Радва ме, че имам възможността да го направя. За съжаление много от младите хора имат силите, но нямат ценностите и морала да го направят. Те дори не оценяват направеното от друг. Беседката, която направихме, бяха я изпочупили. В най-високата част на селото имаме кладенец и водата е на дълбочина само 2 метра. Те взели керемидите от кладенеца и ги слагали под гумите на колите си, защото са се забатачили в калта. Това са млади хора, които нямат култура и си позволяват безпощадно да чупят и да рушат.

-       Кой е виновен за липсата на култура сред младежта?

-       Семейството, категоричен съм. Като видя някои майки как на невръстните си деца пробутват телефони и таблети, за да имат спокойствието си да си сърфират през своите устройства необезпокоявани, бяс ме хваща. Това дете има нужда от внимание, трябва да му се говори, трябва да се учи на ценности и морал, в него трябва да се инвестира възпитание и уважение. Никой не го пита какво му е на това дете. За да не рушиш, но някой трябва от дете да те научи как да градиш.

-       Какъв е механизмът, за да накараме младите хора да пазят и да ценят?

-       Докато детето е малко, трябва да се инвестира в детето. Ние много често обвиняваме учители за агресията в училище. Защо? Аз няма да забравя баба ми ме е била през ден навремето. И никога не съм й се сърдил. Защото, когато минеше покрай нашия двор учителката, й, ако се оплачеше: „Тенчо днес не слуша, правиха бели в училище!“, аз изяждаш калая. Така ми ставаше ясно, че магариите ми не минават. Не говоря за брутален бой, а шамаросване. Проблемите днес са в семейството, не в учителите. Децата трябва да се възпитават да бъдат честни, почтени, уважителни и да са чисти.

-       Вие имате 10-годишен внук Кристиян. Какъв дядо сте?

-       Аз и съпругата ми сме възпитали дъщерите си в ценности, които ние сме наследили от своите родители, баби и дядовци, а дъщеря ми Галя ги предава към сина си Кристиян. Тя е отличен кулинар като майка си и се раздава за детето и семейството си. Като по-малък на Криси му беше интересно да е около мен, да го качвам на тракторчето, да косим тревата заедно, днес вече е младеж в трети клас, който си има свой ютюб канал и се развива дигитално. Единственото ми послание към младите семейства е да възпитават правилно децата си, за да не тръгнат по кривите пътеки.

-       Качвал ли сте вече внука си на мотор?

-       Не, рано му е още. Малък е, но определено той няма желание. Може следващият наследник да има от моя ген и да иска да се качва по моторите, по тракторите. Малката ми дъщеря по цяло лято беше с мен в машините, баба ми ни носеше кофа със селски домати и сирене, тя спеше на седалката до мен, докато аз работех, затова може да кара комбайн, да кара мотор, влече си я, сама си оправя колите, тя просто си е техничар. И двамата й дядовци бяха такива, аз съм същият, вярвам, че техничният ни ген ще пребъде ( бел.-ред – смее се).

-       Какви промени направихте откакто отново сте началник на КАТ - София?

-       За един кратък период от време, в който ме нямаше, като се върнах,  тревата беше до кръста в КАТ – София. Недопустимо! Вие знаете ли, че КАТ е най-голямото поделение на МВР и ние сме най-посещаваната институция на територията на София. През вратите на пътна полиция минават между 3000-5000 граждани всеки делничен ден. Окосихме, боядисахме бордюрите, оправихме подхода, осветление сложихме, беше тъмно като в рог, сега имаме над 40 лампи. И това се случва благодарение на колектива около мен – зам.-началници и всички млади хора ме подкрепят и никой не щади силите си. Оправихме си дежурната зала – стана една от най-модерните дежурни зали на територията на София, подредена, чиста, с нови бюра и столове. Аз всяка сутрин обикалям колегите по стаите, поздравявам ги, искам да ги видя как са, в какви условия работят. Предишните шефове не са слизали на приземния етаж изобщо. Ние сме най-големия отдел в СДВР и ако не поддържаш пряк контакт директно с хората си, какъв шеф си. Наскоро видях една колежка  в стаята за обработка на книжките, без светлина, с телефона си свети в компютъра, за да работи. Аз, ако не й осигуря нормална работна среда, как тя обслужи с усмивка 50 човека днес?

-       При предварителната подготовка за церемонията по откриването на мото сезона в столицата, на което в София дойдоха мотористи от цялата страна, видях с каква лекота, но и с какъв респект общуват с вас ръководствата на няколко клуба…

-       Знаете ли, тези клубове са образцов достоен пример за организация, отговорност и ред! Респектът ми към тях е не по-малък заради стройната йерархична структура и безапелационната дисциплината на пътя, която демонстрират! Аз съм винаги насреща за всяка една разумна тяхна инициатива, защото тези клубове и техните членове са най-отговорните и разумни водачи на пътя и те би трябвало да станат модел за подражание на всички мотористи по пътищата на България! За мен е чест да бъда техен партньор!

-       Благодаря за доверието и откровеното интервю!

-       И аз благодаря!